„Бащино огнище не забравяй, стари обичаи не презирай!”
Информация за обичая
Огнище се нарича стара българска практика, в която личността е най-важното. Всеки човек е огнище, а всяко огнище има 3 основни огъня, които го държат топло - духът, душата и тялото.
Лечението по този стар български обичай се основава на думите. Тяхната сила се крие в това дали казваме истината, дали лъжем, дали се опитваме да избегнем нещо и какви капани поставяме, посредством словото.
Обичаят е свързан с наричането, особено характерно за българската народна традиция. Лечението на душата по този начин се практикува от Розмари ДеМео – събирач, изследовател и практикуващ стари български фолклорни магически практики. Терапията Огнище води до лични прозрения в посока смисъла на живота и ясните крачки към целта.
В старото ни българско знание съществуват пет заръки, които са в основата на радостта и пълноценното живеене:
• Почит към корена
• Изричане само на правата дума - истината
• Разбиране в какво точно си добър
• Следване на собствения дъх
• Помнене, че само човекът, който върви, има път
До бащиното огнище
Няма нищо по-хубаво от това да си у дома. Винаги, когато човек е близо до бащино си огнище той се чувства най-добре и усеща спокойствието, което жадува душата му. Дори да се намираме далеч от дома сърцето иска своето и ни тегли натам, където с нежни пламъци гори семейният огън. В днешно време много българи напускат родина си, търсейки препитание по различни краища на света и така оставят далеч зад гърба си бащината стряха. Причините за този неприятен факт са от различно естество, но жалкото в случая е, че красивата ни родина трябва да се лишава от присъствието на хората, които градят нейното бъдеще. Въпреки това знаем, че надеждата умира последна и дори може да допълним тази сентанция като кажем следното: дори надеждата да загине последна, то това се случва, за да се роди нова такава, която да е още по-обнадеждаваща от първата. Оповавайки се на тези думи трябва да започнем да ценим повече България, родните си места и всичко онова, което имаме, защото човек е най-щастлив, когато е по родните земи и диша въздуха на своите деди. Нека отдадем нужното значение на дома и на факта, че единствено вкъщи се чувстваме сигурни и защитени. Дори далеч от родния дом, ние сме длъжни да се завръщаме отново и отново, за да отдадем нужното уважение на мястото, от където идват нашите корени и на което се чувстваме по-истински от всякога.
Камъкът си тежи на мястото
За да може един човек да бъде личност в обществото, той не бива да забравя своите корени и мястото, от което е тръгнал. Самата аз бих могла да каже, че небеизвестнта поговорка за това, че камъкът си тежи на мястото, е много достоверна. Когато човек се отдалечи то родния си край започва да го цени повече и да иска да се завръща към него. Малко са случаите, в които някои хора забравят корените си и изведнъж стават сякаш други личности, забравили своето аз.
Макар аз да съм родена в гр. София, поради факта, че съм отраснала в гр. Копривщица считам за моето родно място точно това градче. Винаги съм считала Копривщица за моето си място, на което се чувствам по-свободна от птичка и на коетоа прнадлежа. Понякога несъзнателно човек започва да клони към онова земно кътче, на което се чувства на мястото си и в последствие разбира, че каквото и да прави „камъкът ще си тежи на мястото“ .
При мен се получава точно така. Сърцето и душата ми ще бъдат винаги в Копривщица, което означава, че тя ще си остане единственото място на света, където ще се чувствам истински щастлива. Затова нека започнем всички да ценим корените си и да не забравяме кои сме, защото това е нещото, правещо ни уникални, правещо ни някои дори сред нищото. Когато се научим да уважаваме родното място и родовата си принадлежност, едва тогава ще разберем какво е вътрешна хармония, а междувременно като тежък скъпоценен камък ще ни привлича „нашето си място“ и тежестта ще пада върху него, водейки ни към нашето истинско „АЗ“.
Копривщица
Има едно приказно градче, скътано в полите на Стара планина, което удивлява всеки с неимоверната си прелест и великото си историческо минало. Точно това необикновено място аз мога с гордост да нарека моя роден край, чието име е Копривщица.
Източник - "Wikipedia" | https://bg.wikipedia.org/wiki/Огнище - Линк
Източник - " Влог на Vilitozlatkova" | https://vilitozlatkova.wordpress.com - Линк
Лечението по този стар български обичай се основава на думите. Тяхната сила се крие в това дали казваме истината, дали лъжем, дали се опитваме да избегнем нещо и какви капани поставяме, посредством словото.
Обичаят е свързан с наричането, особено характерно за българската народна традиция. Лечението на душата по този начин се практикува от Розмари ДеМео – събирач, изследовател и практикуващ стари български фолклорни магически практики. Терапията Огнище води до лични прозрения в посока смисъла на живота и ясните крачки към целта.
В старото ни българско знание съществуват пет заръки, които са в основата на радостта и пълноценното живеене:
• Почит към корена
• Изричане само на правата дума - истината
• Разбиране в какво точно си добър
• Следване на собствения дъх
• Помнене, че само човекът, който върви, има път
До бащиното огнище
Няма нищо по-хубаво от това да си у дома. Винаги, когато човек е близо до бащино си огнище той се чувства най-добре и усеща спокойствието, което жадува душата му. Дори да се намираме далеч от дома сърцето иска своето и ни тегли натам, където с нежни пламъци гори семейният огън. В днешно време много българи напускат родина си, търсейки препитание по различни краища на света и така оставят далеч зад гърба си бащината стряха. Причините за този неприятен факт са от различно естество, но жалкото в случая е, че красивата ни родина трябва да се лишава от присъствието на хората, които градят нейното бъдеще. Въпреки това знаем, че надеждата умира последна и дори може да допълним тази сентанция като кажем следното: дори надеждата да загине последна, то това се случва, за да се роди нова такава, която да е още по-обнадеждаваща от първата. Оповавайки се на тези думи трябва да започнем да ценим повече България, родните си места и всичко онова, което имаме, защото човек е най-щастлив, когато е по родните земи и диша въздуха на своите деди. Нека отдадем нужното значение на дома и на факта, че единствено вкъщи се чувстваме сигурни и защитени. Дори далеч от родния дом, ние сме длъжни да се завръщаме отново и отново, за да отдадем нужното уважение на мястото, от където идват нашите корени и на което се чувстваме по-истински от всякога.Камъкът си тежи на мястото
За да може един човек да бъде личност в обществото, той не бива да забравя своите корени и мястото, от което е тръгнал. Самата аз бих могла да каже, че небеизвестнта поговорка за това, че камъкът си тежи на мястото, е много достоверна. Когато човек се отдалечи то родния си край започва да го цени повече и да иска да се завръща към него. Малко са случаите, в които някои хора забравят корените си и изведнъж стават сякаш други личности, забравили своето аз.Макар аз да съм родена в гр. София, поради факта, че съм отраснала в гр. Копривщица считам за моето родно място точно това градче. Винаги съм считала Копривщица за моето си място, на което се чувствам по-свободна от птичка и на коетоа прнадлежа. Понякога несъзнателно човек започва да клони към онова земно кътче, на което се чувства на мястото си и в последствие разбира, че каквото и да прави „камъкът ще си тежи на мястото“ .
При мен се получава точно така. Сърцето и душата ми ще бъдат винаги в Копривщица, което означава, че тя ще си остане единственото място на света, където ще се чувствам истински щастлива. Затова нека започнем всички да ценим корените си и да не забравяме кои сме, защото това е нещото, правещо ни уникални, правещо ни някои дори сред нищото. Когато се научим да уважаваме родното място и родовата си принадлежност, едва тогава ще разберем какво е вътрешна хармония, а междувременно като тежък скъпоценен камък ще ни привлича „нашето си място“ и тежестта ще пада върху него, водейки ни към нашето истинско „АЗ“.
Копривщица
Има едно приказно градче, скътано в полите на Стара планина, което удивлява всеки с неимоверната си прелест и великото си историческо минало. Точно това необикновено място аз мога с гордост да нарека моя роден край, чието име е Копривщица.
Източник - "Wikipedia" | https://bg.wikipedia.org/wiki/Огнище - Линк
Източник - " Влог на Vilitozlatkova" | https://vilitozlatkova.wordpress.com - Линк
